Петрова нива –защитена историческа местност.
Това е мястото, където на Преображение /11 до 13 юли 1903 г./ заседава конгресът на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия. Решението е: да се подкрепи започналото вече в Македония Илинденско въстание. Така започва Преображенското въстание- първото всеобщо усилие за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България.
Местността представлява широко равно било доминиращо над меандрите на реките Велека и Младежка. Лесно достъпно е единствено от запад /с.Звездец/ което обяснява избора на странджанските войводи.
Странджанският етнос притежава уникално присъствие на обряди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Нестинарството е неповторимо явление, което не е само зрелище - ходене върху жива жарава от боси хора, а и стар древно-жречески обичай от античността. Уникалният ритуал се извършва и до днес в с.Българи на 3-4 юни - патронния празник на нестинарските светии - Св.Константин е Св.Елена.
Село Българи -Това малко селце (население 318) на 27 км западно от с.Велика по пътя за Малко Търново е единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват. То е известно заради връзката си с древния обичай нестинарство. Нестинарите (танцьорите, които изпълняват този ритуал) изпадат в състояние, подобно на транс и танцуват върху горящи въглени под звучния акомпанимент на тъпани и гайди. Мъжете-танцьори носят икони на светци.
Село Кости - както се вижда от името му, свързано с патрона на нестинарите – Св. Константин (по странджанския народен говор – Св. Костадин), е типично нестинарско село, в което много от семействата били потомствени нестинари. Освен църквата в селото е имало и специална култова сграда, наречена конак, където се пазели нестинарските икони.
|
